Как да управляваме емоциите си със Светла Трифонова

Текст и интервю Симона Стефанова

Виртуалното пространство преплита срещите между хората по начин по който изкуствения интелект намери за добре. Тъй като социалните мрежи ни свързват, може би в някои случаи това не е случайно в днешните дни.
Така се запознах, виртуално с психотерапевта и хипнотерапевт – Светла Трифонова. Една, две години проследявам нейната дейност и това, което споделя в своята страница във „Фейсбук“.
Имам привличане към психологията, като начин и средство да опознаем себе си, затова се заинтересувах от издадената през 2019 г. книга на Светла Трифонова – „Как да управляваме емоциите си“, когато тя се появи. Аз съм емоционален човек, приемам това като моя даденост и заедно с моята чувствителност, си ги отглеждам с любов. Едно е да познаваме собствените си емоции и друго е да се свържем с емоциите на другите и да ги приемем. Ето и един цитат от книгата, който ми хареса в този смисъл :

„Умението да разпознаваме собствените си емоции и тяхното въздействие, да познаваме силните и слабите си страни, се нарича себеосъзнатост.

Умението да контролираме емоциите си и да се адаптираме към променящите се обстоятелства, да действаме адекватно и да се грабват възможностите, се нарича самоуправление.

Осъзнатост е при взаимоотношениеята с другите да усещаме, реагираме и разбираме емоциите на другите, да изграждаме успешна съвместна комуникация и дейност.“

Започнах с годините да си задавам въпроса как да овладея емоционалността си, така че да се чувствам добре, а това все повече ми се налагаше. След като прочетох тази книга осъзнах и се докоснах до информация за начините, чрез който да управляваме своята емоционалност и по този начин да я овладяваме. Т.е. всичко, с което животът ни среща и през което преминаваме, силно емоционални или не, чувства, желания, недоверие, страх, радост, тъга, е систематизирано в темата управляване на емоционалността.

Как да управляваме емоциите си, пише в книгата Светла Трифонова и дава отговорът: „За да управляваме емоциите си, първо трябва да ги разпознаваме. Силните отрицателни емоции, като гняв, възмущение, яд, отчаяние, раздразнение, ненавист могат да опорочат способностите ни да възприемем реалността вярно. Крайни състояние омраза, ярост, безсилие пречат да мислим ясно.

Силните положителни емоции, като: щастие, блаженство, удоволствие, тръпка, радост, еуфория могат да ни направят прекалени оптимисти и да ни подтикнат към безразсъдни рискове и щедри обещания, които да не можем да ипълним.“

Можем да си зададем въпросът – защо да управляваме своята емоционалност?  „За да не ни управлява тя“ – казва Светла Трифонова. Но ако ви се плаче, поплачете си, това също помага за да управляваме и овладяваме емоционалността си, защото така я приемаме като част от нас. А сълзите прочистват, защото вече не е същото след тях.

В днешни дни, аз често срещам едно явление, което мога да определя като свръх реактивност. Свръх реагиране спрямо другите и спрямо всичко останало. Защото се случват „свръх различни“ събития и това ни провокира към реакции. В случаите, в които се разминаваме с другите и то в голяма степен, което се сраща все по – често, се реагира свръх емоционално. И в социалните мрежи и в живия живот. Сега, а може би винаги е било така в някаква степен, но сега като, че ли възниква като въпрос за решаване в общуването между нас. Има една свръх нетърпимост към чуждо мнение, към друга група от идеи, вярвания, въобще към нещо, което за другата страна е най – важното. Без въобще да става въпрос за две крайности, а понякога са и такива. Многополюсно общуване. За и против. И ние реагираме емоционално.

Забелязали ли сте, че в момента, в който се „примирите“, а то е приемане, с чуждата идея, някак ви олеква. Това е овладяване на една емоция, но можем да започнем преди това с нейното управление, за да си спестим изпитанието. Защото и реакциите са или силно емоционални или апатични. В някои случаи даден въпрос заслужава друг поглед.

Кога сме емоционални? В един от случаите, който споменах, когато възгледите на друг засягат нашите разбирания. И тук въпросът е да реагираме ли емоционално или да отговорим с приемане?!

Разбира се, ние сме емоционални в много случаи, а това в някои от тях можем да превърнем в творческа креативност, да пишем, да рисуваме, да творим това, което ни харесва, можем да превърнем в любовни отношения, в дълги приятелства.

Радвам се, че мога да представя тук няколко въпроса на които ми отговори Светла Трифонова, както и информация за книгата й.

Разкажете ни за себе си.

Казвам се Светла Трифонова.

Коя съм аз?

Жена, търсеща истината, любовта, светлината и смисъла в живота. Всеотдайна, силна и страстна съм, следвам смело мечтите си. Търся новото, необятното, необхватното, мистичното. Търся познанието. Опитвам, експериментирам, рискувам. Сили ми дава неизчерпаемата енергия вътре в мен, жаждата ми за себепознание.

Жадувам за мъдрост! Моята мисия е да помагам на хората. вярвам в безусловната любов. Вярвам в Бог. Някакви невидими нишки или енергия ни свързва нас, хората. Изследвам това свое любопитство в работата си и в живота си, какво точно се случва в нас или извън нас. Как се свързваме, как установяваме контакт. Как търсим и намираме себе си, другите …

Какво Ви привлече в психологията и как избрахте тази професия, както и хипнотерапията?

Жаждата ми за себепознание и обичта ми към хората.

Работата Ви като терапевт какво Ви даде, какво различно и интересно нещо Ви научи?

Работата е непрестанен процес на учене, на даване и получаване. Дава ми енергия и смисъл. Това е моята мисия.

С какви методи работите?

Работя през гещалт психотерапия, арт терапия, хипнотерапия, но това са само инструменти на работата. най – важното в моята работа е връзката ми с човека, любовта, която протича през нас и която ни свързва. Дълбокото свързване е гаранция за лекуване на душите.

Имам късмета, удоволствието и щастието да работя с осъзнати, търсещи, намиращи хора с големи сърца и жажда за изследване, разширение на съзнанието.

Как човек да приеме обстановката, в която се намира света по най – добрия за неговата психика начин?

С доверие към живота.

И един последен цитат от книга, която представлява професионално изследване и поглед върху емоционалността: „Кога чувстваме хармония и завършеност ? – Когато Тя просто съществува. И не си задаваме въпроса „В хармония ли съм?“ Понякога не усещаме, че я има, но потърсим ли я, тя съществува с цялата си сила и мощ.“

Интересни статии може да откриете в блога на Светла Трифонова в нейният сайт: http://www.svetlatrifonova.com/

Фейсбукстраницата й: https://www.facebook.com/svetla.trifonova.39

Книгата може да намерите тук: Как да управляваме емоциите си, Светла Трифонова.